щял съм да отвея

Речник на българския език

1. щял съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. щял съм да отвея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да отвея е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).