щял съм да онемея

Речник на българския език

1. щял съм да онемея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да онемея е производна форма на онемея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).