щял съм да обезпокоя

Речник на българския език

1. щял съм да обезпокоя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обезпокоя е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).