щял съм да наумявам

Речник на българския език

1. щял съм да наумявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наумявам е производна форма на наумявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).