щял съм да имплодирам

Речник на българския език

1. щял съм да имплодирам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да имплодирам е производна форма на имплодирам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).