щял съм да измия

Речник на българския език

1. щял съм да измия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да измия е производна форма на измия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).