щял съм да изблея

Речник на българския език

1. щял съм да изблея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да изблея е производна форма на изблея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).