щял съм да завея

Речник на българския език

1. щял съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. щял съм да завея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да завея е производна форма на завея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).