щял съм да дупя

Речник на българския език

1. щял съм да дупя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да дупя е производна форма на дупя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).