щял си да си понапоил

Речник на българския език

1. щял си да си понапоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си понапоил е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).