щял си да си доброил

Речник на българския език

1. щял си да си доброил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да си доброил е производна форма на доброя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).