щял си да прилютееш

Речник на българския език

1. щял си да прилютееш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да прилютееш е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).