щял си да гориш

Речник на българския език

1. щял си да гориш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да гориш е производна форма на горя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щял си да гориш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да гориш е производна форма на горя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).