щял е да прилютее

Речник на българския език

1. щял е да прилютее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да прилютее е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).