щял е да попрелее

Речник на българския език

1. щял е да попрелее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да попрелее е производна форма на попрелея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да попрелее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да попрелее е производна форма на попрелея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).