щял е да понацупи

Речник на българския език

1. щял е да понацупи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понацупи е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).