щял е да понапои

Речник на българския език

1. щял е да понапои — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понапои е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).