щял е да поназрее

Речник на българския език

1. щял е да поназрее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да поназрее е производна форма на поназрея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).