щял е да понабие

Речник на българския език

1. щял е да понабие — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да понабие е производна форма на понабия (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).