щял е да поизлее

Речник на българския език

1. щял е да поизлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да поизлее е производна форма на поизлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да поизлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да поизлее е производна форма на поизлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).