щял е да напъти

Речник на българския език

1. щял е да напъти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да напъти е производна форма на напътя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).