щял е да изфучи

Речник на българския език

1. щял е да изфучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да изфучи е производна форма на изфуча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).