щял е да е спорил

Речник на българския език

1. щял е да е спорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е спорил е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да е спорил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е спорил е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).