щял е да е разлютил

Речник на българския език

1. щял е да е разлютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е разлютил е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).