щял е да е поплещил

Речник на българския език

1. щял е да е поплещил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е поплещил е производна форма на поплещя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).