щял е да е понаместил

Речник на българския език

1. щял е да е понаместил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понаместил е производна форма на понаместя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).