щял е да е понажулил

Речник на българския език

1. щял е да е понажулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понажулил е производна форма на понажуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).