щял е да е понавидял

Речник на българския език

1. щял е да е понавидял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понавидял е производна форма на понавидя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).