щял е да е понабрулил

Речник на българския език

1. щял е да е понабрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понабрулил е производна форма на понабруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).