щял е да е понабил

Речник на българския език

1. щял е да е понабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е понабил е производна форма на понабия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).