щял е да е обричал

Речник на българския език

1. щял е да е обричал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е обричал е производна форма на обричам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).