щял е да е обмитявал

Речник на българския език

1. щял е да е обмитявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е обмитявал е производна форма на обмитявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).