щял е да е обмитил

Речник на българския език

1. щял е да е обмитил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е обмитил е производна форма на обмитя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).