щял е да бучи

Речник на българския език

1. щял е да бучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да бучи е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да бучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да бучи е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).