щял да спори

Речник на българския език

1. щял да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).