щял да разфучи

Речник на българския език

1. щял да разфучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да разфучи е производна форма на разфуча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).