щял да разлюти

Речник на българския език

1. щял да разлюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да разлюти е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).