щял да поолюлее

Речник на българския език

1. щял да поолюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поолюлее е производна форма на поолюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).