щял да понацупи

Речник на българския език

1. щял да понацупи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понацупи е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).