щял да понамести

Речник на българския език

1. щял да понамести — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да понамести е производна форма на понаместя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).