щял да поналее

Речник на българския език

1. щял да поналее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поналее е производна форма на поналея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да поналее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да поналее е производна форма на поналея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).