щял да избумтява

Речник на българския език

1. щял да избумтява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да избумтява е производна форма на избумтявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).