щял да е фъфлил

Речник на българския език

1. щял да е фъфлил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е фъфлил е производна форма на фъфля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).