щял да е прихвърчал

Речник на българския език

1. щял да е прихвърчал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е прихвърчал е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е прихвърчал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е прихвърчал е производна форма на прихвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).