щял да е прилютял

Речник на българския език

1. щял да е прилютял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е прилютял е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).