щял да е поучудил

Речник на българския език

1. щял да е поучудил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поучудил е производна форма на поучудя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).