щял да е поолюлял

Речник на българския език

1. щял да е поолюлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е поолюлял е производна форма на поолюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).