щял да е понацупил

Речник на българския език

1. щял да е понацупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понацупил е производна форма на понацупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).