щял да е понастигал

Речник на българския език

1. щял да е понастигал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понастигал е производна форма на понастигам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).