щял да е понапил

Речник на българския език

1. щял да е понапил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понапил е производна форма на понапия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).